Помага ли епикатехинът за изграждане на мускулна маса и сила?

Въведение и предполагаеми механизми

Епикатехинът, мономерен флаван-3-ол, откриван в какаото (Theobroma cacao) и зеления чай (Camellia sinensis), привлича интерес като ергогенно и анаболно съединение [4]. В предклинични модели епикатехинът модулира протеостазата на скелетната мускулатура чрез потискане на миостатина — отрицателен регулатор на мускулния растеж — и понижаване на свързаните с мускулна атрофия E3 убиквитин лигази и транскрипционни фактори, включително MAFbx (атрогин-1), MuRF1 и FOXO [3, 4]. Същевременно той повишава фолистатина (ендогенен антагонист на миостатина), стимулира миогенни регулаторни фактори като MyoD, Myf5 и миогенин и активира сигналния път IGF-PI3K-AKT/mTOR, отговорен за мускулния протеинов синтез [3, 4].

Отвъд пътищата, управляващи хипертрофията, епикатехинът уникално стимулира митохондриалната биогенеза и капилярната ангиогенеза в скелетните мускулни влакна в сравнение с други подкласове катехини [3, 4]. Тези физиологични механизми позиционират епикатехина като потенциален кандидат за подобряване на адаптациите към силови тренировки, увеличаване на силата и промяна на циркулиращия баланс фолистатин към миостатин [3]. Въпреки това пренасянето на тези механистични констатации към трениращи със съпротивление спортисти разкрива противоречиви и зависими от популацията резултати [4, 5].

Остри пилотни данни при хора

Първоначалният интерес към анаболната ефикасност на епикатехина бе провокиран от пилотно проучване тип доказателство за концепция при хора [6, 8]. В това изпитване шестима участници на средна възраст (средна възраст 41 ± 5 години) приемат по 25 mg чист (-)-епикатехин два пъти дневно (~1 mg/kg/ден) в продължение на 7 дни [6]. Протоколът води до повишение от 49,2 ± 16,6% в съотношението фолистатин към миостатин в плазмата и съпътстващо увеличение от ~7% на двустранната изометрична сила на захвата [6, 8, 11].

Допълващи предклинични данни при млади (6-месечни) и възрастни (26-месечни) мишки C57BL/6, получаващи 1 mg/kg два пъти дневно, демонстрират значително намаляване на миостатина в скелетната мускулатура (съответно -15% и -21%) и 56% увеличение на фолистатина във възрастните мускули, паралелно с редукция на маркерите, свързани със стареенето [6, 8]. Въпреки че тези открития потвърдиха бионаличността и острата ендокринна модулация, размерът на извадката беше минимален (n=6), без контрол за тренировъчен статус и липсваше рандомизирана контролна група [6].

Доказателства при саркопенични и клинични кохорти

Най-силното клинично доказателство за комбиниране на силови тренировки със суплементация с епикатехин произтича от 8-седмично двойносляпо рандомизирано контролирано изпитване, проведено от Mafi et al. (2019) сред 62 възрастни мъже със саркопения (средна възраст 68,63 ± 2,86 години) [1]. Участниците са разпределени в четири паралелни групи: само силови тренировки (RT), само епикатехин (EP), комбинирани силови тренировки и епикатехин (RT+EP) или плацебо (PL) [1].

Интервенцията RT+EP води до превъзхождащи резултати спрямо всички останали условия [1]:

• Фолистатин и миостатин: Групата RT+EP постига най-голямото значимо увеличение на плазмения фолистатин и съотношението фолистатин към миостатин [1]. Плазменият миостатин намалява значително само в кохортите RT+EP и RT [1].
• Силови резултати: Повишаването на максималната сила за горната част на тялото (гръдна преса) и долната част на тялото (лег преса) е значително по-голямо в групата RT+EP, отколкото при само RT, само EP или плацебо [1].
• Функционални и морфологични показатели: Индексът на апендикуларната мускулна маса (AMMI) и мобилността при теста Timed Up and Go (TUG) се подобряват значително и в трите активни експериментални групи спрямо плацебо [1].

При клинични популации с подлежаща мускулна патология, като мускулна дистрофия тип Бекер, 8 седмици перорален прием на (-)-епикатехин (100 mg/ден) по подобен начин води до повишаване на мускулния и плазмения фолистатин, намаляване на миостатина и повишаване на маркерите за митохондриална биогенеза, включително PGC-1α, LKB1, AMPK и изобилието от кристи [10]. Тези популации обаче имат повишени изходни нива на миостатин, изразена мускулна атрофия и потиснато миогенно сигнализиране в сравнение със здрави възрастни, трениращи със съпротивление [6, 10].

Ефикасност при млади, здрави и тренирани индивиди

Директното пренасяне на тези резултати към млади, трениращи със съпротивление индивиди се оспорва от противоречиви клинични данни [4, 5]. В 4-седмично двойносляпо рандомизирано контролирано изпитване сред 20 рекреационно активни млади възрастни (на възраст 18–30 години) суплементацията с 200 mg/ден (-)-епикатехин (100 mg два пъти дневно), комбинирана с колоездачни тренировки, не успява да промени експресията на иРНК на миостатина в скелетната мускулатура или протеиновите нива на митохондриални маркери като цитохром C и цитрат синтаза [5].

Освен това проучването наблюдава видим интерферентен ефект върху адаптациите за издръжливост: кохортата с епикатехин проявява притъпени тренировъчни отговори, като не показва значимо увеличение на сукцинат дехидрогеназата (SDH; p = 0,81) или относителната пикова кислородна консумация (VO2 peak; p = 0,21), докато трениращата плацебо група постига значителни подобрения както при SDH (p = 0,03), така и при VO2 peak (p < 0,01) [5]. Въпреки че това конкретно проучване оценява колоездене, а не целенасочени тежки силови тренировки, липсата на промяна в генната експресия на миостатина показва, че епикатехинът не нарушава универсално миостатиновото сигнализиране в здрава, по-млада мускулатура [5].

Практическо обобщение за спортисти

Настоящата клинична литература демонстрира отчетлива дихотомия в резултатите от епикатехина:

1. Висока ефикасност при дефицитна или саркопенична мускулатура: При по-възрастни индивиди със саркопения и клинични популации, характеризиращи се със свързано с възрастта повишаване на миостатина и намаляване на фолистатина, епикатехинът действа синергично със силовите тренировки за усилване на силовите постижения и подобряване на съотношението фолистатин към миостатин [1, 6, 10].
2. Несигурна хипертрофична ефикасност при тренирани кохорти: При млади, здрави индивиди епикатехинът не успява да понижи иРНК на миостатина или да подобри адаптацията на митохондриалните ензими по време на тренировки [5]. Високите дози могат потенциално да притъпят специфични, индуцирани от тренировката клетъчни стресови сигнали, необходими за адаптацията [5].
3. Липса на стандартизирано дозиране: Въпреки че в изпитванията са изследвани дневни дози между 1 mg/kg и 200 mg, стандартизирани клинични протоколи, оптимизиращи времето за прием, чистотата и комбинирането със специфични режими на силови тренировки, все още не са установени [3, 4].