Млечни продукти и суроватъчен протеин: Влияе ли приемът им върху акнето?
Големи обсервационни проучвания свързват високия прием на млечни продукти и суроватъчен протеин с повишен риск от акне, но рандомизираните изпитвания показват смесени резултати и не установяват категорична причинно-следствена връзка. Млякото и суроватката могат да активират сигналните пътища на инсулина и IGF-1, регулиращи производството на себум, но спирането на млечните продукти не води до сигурно изчистване на лезиите при всички хора.
Последна актуализация: 2026-10-28
Високият дневен прием на млечни храни и протеини от млечен произход последователно се свързва с повишен риск и по-голяма тежест на acne vulgaris в обсервационните проучвания, но данните от рандомизирани контролирани изпитвания остават смесени и не установяват категорична причинно-следствена връзка [1, 5, 11]. Докато епидемиологичните анализи показват дозозависима връзка между по-високата консумация на мляко и появата на акне, контролираните изпитвания, изолиращи млечните протеинови добавки, показват противоречиви резултати относно обективния брой лезии [1, 11].
Обсервационни данни за приема на млечни продукти и акнето
Мащабните епидемиологични данни последователно демонстрират положителна корелация между общата консумация на млечни продукти и разпространението на акне. Систематичен преглед и метаанализ на 14 обсервационни проучвания, обхващащи 78 529 души (23 046 случая с акне и 55 483 контроли на възраст 7–30 години), установява, че всякаква консумация на млечни продукти е свързана с повишен риск от акне в сравнение с липсата на прием (коефициент на шансовете [OR] 1,25; 95% CI: 1,15–1,36) [1]. Анализите на подгрупи показват повишен риск при отделните млечни продукти [1]:
- Нискомаслено или обезмаслено мляко: OR 1,32 (95% CI: 1,16–1,52) [1]
- Мляко от всякакъв вид: OR 1,28 (95% CI: 1,13–1,44) [1]
- Кисело мляко: OR 1,36 (95% CI: 1,05–1,77) [1]
- Пълномаслени млечни продукти: OR 1,22 (95% CI: 1,08–1,38) [1]
- Пълномаслено прясно мляко: OR 1,22 (95% CI: 1,06–1,41) [1]
- Сирене: OR 1,22 (95% CI: 1,00–1,50) [1]
Метаанализът отчита и дозозависима връзка според честотата на прием на мляко спрямо консумация по-рядко от веднъж седмично: 2–6 чаши седмично показват OR от 1,24 (95% CI: 0,95–1,62), 1 чаша дневно – OR от 1,41 (95% CI: 1,05–1,90), а 2 или повече чаши дневно – OR от 1,43 (95% CI: 1,09–1,88) [1]. Въпреки това метаанализът показва значително систематично отклонение при публикуването и хетерогенност между проучванията, като коригираните модели на ефекта отслабват наблюдаваната връзка [1]. Обширни проучвания показват, че оценките за относителен риск между приема на млечни продукти и акнето обикновено варират между 1,10 и 1,44 [17].
Данни за суроватъчния протеин и спортистите
Протеинът в кравето мляко се състои от приблизително 80% казеин и 20% суроватка [6]. Суроватъчният протеин съдържа няколко основни компонента — включително бета-лактоглобулин, алфа-лакталбумин, гликомакропептид, протеозо-пептон 3, имуноглобулини и говежди серумен албумин — заедно с множество растежни фактори като трансформиращ растежен фактор (TGF), инсулиноподобни растежни фактори (IGF-I и IGF-II), тромбоцитен растежен фактор (PDGF) и фибробластни растежни фактори (FGF-1 и FGF-2) [6, 9].
Обсервационните изследвания, фокусирани върху спортисти и трениращи във фитнес зали, често показват по-високо разпространение на акне сред потребителите на протеинови добавки [6, 9]. В проучване случай-контрола сред 201 мъже, посещаващи фитнес центрове в Ирбид, Йордания, на възраст 14–43 години (средна възраст 22–23 години), общият прием на протеинови добавки е значително по-висок при случаите с акне (59%), отколкото при здравите контроли (42,5%) [6]. По-конкретно, 47% от пациентите с акне са приемали суроватъчен протеин в сравнение с 27,7% от контролите – разлика, която остава статистически значима и при мултивариационен анализ [6]. В тази кохорта суроватката съставлява около 74% от всички използвани протеинови добавки, докато приемът на казеин и креатин не показва значими разлики между групите [6]. Освен това консумацията на 2 или повече порции пълномаслено мляко дневно се съобщава от 40% от случаите с акне срещу около 30% от контролите, докато обезмасленото мляко, сиренето и киселото мляко не показват съществени междугрупови различия [6, 18]. От 100-те случая с акне в тази кохорта 66% са с леко, 19% с умерено и 15% с тежко акне, като лезиите са локализирани предимно по лицето (80%), гърба (43%), раменете (28%) и гърдите (11%) [6].
Отделно проспективно обсервационно проучване, проследяващо 30 млади възрастни на възраст 18–30 години в продължение на 60 дни, наблюдава значителна поява или обостряне на акнеиформени лезии след прогресивна употреба на белтъчно-калорични добавки, като по-изразени ефекти се наблюдават при жените и при участниците без лична или фамилна анамнеза за акне [9].
За разлика от това, данните от интервенционни изпитвания поставят под въпрос тези обсервационни връзки. Двойносляпо рандомизирано контролирано изпитване при 49 мъже с леко до умерено акне по лицето или тялото установява, че 6 месеца прием на суроватъчен протеин в комбинация с несуроватъчен протеин не променя значимо общия брой лезии по лицето или тялото в сравнение със самостоятелния прием на несуроватъчен протеин [11]. Систематичен преглед, оценяващ хранителните интервенции, отбелязва, че докато диетите с нисък гликемичен товар надеждно намаляват броя и тежестта на лезиите в 8- до 12-седмични изпитвания, клиничните доказателства за елиминирането на млечните продукти остават предимно асоциативни, със смесени резултати за суроватъчния протеин и липса на категорично потвърждение за причинно-следствена връзка в контролирани изпитвания [5].
Предложени биологични механизми
Acne vulgaris засяга често хора на възраст между 12 и 24 години (като при 15–20% протича умерено до тежко) и персистира в зряла възраст при почти 50% от западното население, докато на практика отсъства в незападни култури с традиционно хранене без млечни продукти, захар и зърнени храни [1, 15]. Биологичната хипотеза, свързваща млечните продукти и суроватката с акнето, се основава на стимулирането на сигналния път на инсулин/IGF-1 (IIS) и комплекса 1 на мишена на рапамицин при бозайници (mTORC1) [6, 12, 14]:
- Повишаване на инсулина и IGF-1: Консумацията на мляко стимулира постпрандиалното отделяне на инсулин, глюкозозависимия инсулинотропен полипептид (GIP) и чернодробния синтез на IGF-1 до нива, надвишаващи тези при изокалорични контроли с месо [1, 17]. В проучване със 783 пациенти с акне и 502 контроли лицата, съобщаващи за влошаване на акнето от храна, показват значително по-високи серумни нива на IGF-1 (543,9 ± 56,4 ng/mL) в сравнение с тези, които не съобщават за такова влошаване (391,3 ± 118,2 ng/mL) [15].
- Инактивация на FoxO1 и активация на mTORC1: Повишените нива на инсулин и IGF-1 активират каскадата PI3K/Akt [12, 20]. Akt фосфорилира туберин (TSC2), нарушавайки комплекса TSC1/TSC2 и активирайки малката ГТФаза Rheb, която стимулира mTORC1 [12, 20]. Същевременно високият прием на левцин директно стимулира транслокацията на mTORC1 към лизозомните Rheb компартменти и служи като субстрат за синтеза на липиди в мастните жлези [15]. Akt също така фосфорилира ядрените транскрипционни фактори FoxO1 и FoxO3, което води до извеждането им в цитоплазмата [16, 20]. Загубата на ядрен FoxO1 — метаболитен репресор на андрогенните рецептори (AR), стерол-регулаторния елемент-свързващ протеин 1 (SREBP-1c) и пероксизомния пролифератор-активиран рецептор гама (PPARγ) — премахва инхибирането върху сестрин 3 и AMPK, като по този начин допълнително засилва активността на mTORC1, пролиферацията на себоцитите и себумната липогенеза [12, 16, 20]. За разлика от тях, нелекуваните индивиди със синдром на Ларон (които имат дефект в рецептора на растежния хормон и нисък IGF-1) поддържат високи нива на ядрен FoxO, потиснат mTORC1 и не развиват акне [12].
- Андрогенна сигнализация и фоликуларна динамика: IGF-1 усилва андрогенната сигнализация чрез повишаване на гонадния тестостерон, надбъбречния дехидроепиандростерон (DHEA) и активността на 5α-редуктазата, която превръща тестостерона в дихидротестостерон (DHT) [14]. Освен това медиираното от Akt извеждане на FoxO1 премахва ключов корепресор от транскрипционната активационна единица 5 (TAU5) на андрогенния рецептор [14].
- Възпаление и кератинизация: Повишеното производство на себум осигурява субстрат за пролиферацията на Cutibacterium acnes (преди Propionibacterium acnes), чиито липази освобождават свободна палмитинова киселина [14]. Това активира инфламазомата NLRP3, отключвайки сигнализацията на интерлевкин-1 бета (IL-1β), диференциацията на Th17 клетките и медиираната от IL-17 фоликуларна хиперкератинизация [14]. Същевременно медиираното от Akt фосфорилиране на MDM2 улеснява протеазомното разграждане на проапоптотичния фактор p53, допринасяйки за хиперплазия на мастните жлези [20].
Практически изводи
Обсервационните връзки сочат, че хората, които консумират по няколко порции мляко дневно или често приемат добавки със суроватъчен протеин, имат умерено повишена статистическа вероятност за поява на акне [1, 6]. Въпреки това липсата на обостряне на лезиите в рандомизираните изпитвания означава, че спирането на млечните продукти или замяната на суроватъчния с несуроватъчен протеин не може да се счита за гарантирано клинично решение [5, 11]. При оценката на потенциалните хранителни фактори трениращите и клиницистите трябва да правят разлика между обсервационните корелации и доказаните в клинични изпитвания интервенции [5].
Източници
Уеб източници
- Dairy Intake and Acne Vulgaris: A Systematic Review ... - PMC
- Dairy intake and acne development: A meta-analysis of ...
- Dairy Intake and Acne Vulgaris: A Systematic Review and ...
- How does dietary intervention (specifically reducing dairy ...
- How does dietary intervention (specifically reducing dairy ...
- The Effect of Whey Protein Supplements on Acne Vulgaris ...
- Acne vulgaris in athletes: Special considerations for ...
- Whey protein and acne: exploring the complex relationship
- Incidence of acne vulgaris in young adult users of protein ...
- The Effect of Whey Protein Supplements on Acne Vulgaris ...
- A double-blind randomized controlled trial published in ...
- Potential role of FoxO1 and mTORC1 in the pathogenesis of ...
- The potential impact of whey protein on hair
- Linking diet to acne metabolomics, inflammation, and ...
- Dietary intervention in acne: Attenuation of increased ... - PMC
- Impact of Diet and Nutrition in Patients with Acne Vulgaris
- Does dairy cause acne?
- The Effect of Whey Protein Supplements on Acne Vulgaris ...
- Isotretinoin's transcriptomics: Much more than mTORC1 ...
- Fundamentals of Acne Pathogenesis and Isotretinoin Treatment
- Potential role of FoxO1 and mTORC1 in the pathogenesis ...