Високият прием на натрий при спортисти: кръвно налягане и спортна форма

Хроничният висок прием на натрий с храната може да увреди ендотелната функция, да повиши кръвното налягане по време на тренировка и да увеличи дългосрочния риск от сърдечносъдови заболявания, но физически активните хора са в специфична позиция поради значителните загуби на натрий чрез потта при натоварване [1, 8, 14]. Въпреки че острят прием на натрий може временно да разшири плазмения обем и да подпомогне терморегулацията в гореща среда, хронично високият базов прием на натрий не осигурява уникални ползи за спортните постижения и може да увеличи сковаността на съдовете независимо от стойностите на кръвното налягане в покой [13, 14, 16].

Съдови и сърдечносъдови ефекти

Високият прием на натрий влияе пряко върху съдовия ендотел – вътрешния клетъчен слой на кръвоносните съдове, който регулира кръвотока чрез отделяне на азотен оксид [14, 18]. При здрави възрастни с нормално кръвно налягане острият прием на много сол намалява бионаличността на азотен оксид чрез разпрягане на ендотелната синтаза на азотния оксид (eNOS) и оксидативен стрес, което води до измеримо намаляване на потоково-медиираната дилатация (FMD) на брахиалната артерия в рамките на 60 минути [14]. В продължение на 5 до 7 дни диетите с високо съдържание на натрий продължават да влошават FMD и да намаляват медиираната от азотен оксид кожна вазодилатация дори при индивиди, които не са чувствителни към сол и чието кръвно налягане в покой не се променя забележимо [16, 20].

Като механизъм прекомерният прием на натрий увеличава реактивните кислородни видове чрез активиране на NADPH оксидазата, потиска супероксид дисмутазните ензими (SOD-1 и SOD-2), индуцира разпрягане на eNOS, медиирано от пероксинитрит, стимулира втвърдяването на ендотелните клетки и уврежда защитния ендотелен гликокаликсен слой [18]. С течение на времето продължителният висок прием води до неблагоприятно микроваскуларно ремоделиране, ендотелно възпаление и структурни промени в големите еластични артерии [1]. В проспективни кохортни анализи, проследяващи 10 709 възрастни с множество валидирани 24-часови проби от урина за среден период от 8,8 години, екскрецията на натрий показва линейна връзка доза-отговор с появата на сърдечносъдови заболявания (ССЗ), изразяваща се в 18% увеличение на риска от ССЗ за всеки допълнителни 1000 mg/ден (коефициент на риск 1,18) без данни за J-образна крива [8]. Обратно, по-високата екскреция на калий се свързва с 18% по-нисък риск от ССЗ за всеки 1000 mg/ден, което подчертава защитната роля на калия в храната срещу съдовия стрес, предизвикан от натрия [8, 18].

Реакции на кръвното налягане в покой и при физическо натоварване

Намаляването на приема на сол за четири или повече седмици последователно понижава систолното кръвно налягане в покой както при хора с хипертония, така и при нормотензивни лица, независимо от пола или етническата принадлежност [1]. Измерванията в покой обаче не отразяват пълния хемодинамичен ефект по време на физическо натоварване. При физически активни индивиди десетдневен режим с висок прием на натрий (приблизително 6486 mg/ден) повишава систолното кръвно налягане с 8 mmHg по време на субмаксимално аеробно натоварване в сравнение с диета с по-малко натрий (приблизително 3220 mg/ден) [14].

Краткосрочното зареждане с натрий повишава и нощното диастолно и средно артериално налягане, както се наблюдава при кръстосани хранителни интервенции [20]. При популации, чувствителни към сол, краткосрочното зареждане с натрий увеличава скоростта на пулсовата вълна между сърцето и феморалната артерия (маркер за артериална скованост), въпреки че промените в други показатели за съдова скованост, като сърдечно-глезенния съдов индекс (CAVI), остават неутрални за кратки периоди [20]. При животински модели с хронични мускулни тренировки високият прием на сол намалява мускулната адаптация (подобряването на силата спада от 84,6% на 52,2%) чрез потискане на тренировъчно индуцираната микроваскуларна ангиогенеза в скелетните мускулни влакна – дефицит, свързан с променено сигнализиране на ангиотензин II [21].

Спортни постижения, хидратация и терморегулация

По време на тренировки за издръжливост атлетите отделят средно между 1,0 и 1,5 L пот на час, губейки около 0,8 g натрий на литър пот [6]. Дермалните потни жлези произвеждат първична пот, която е изотонична спрямо плазмата (135–145 mM или 3105–3335 mg/L натрий), преди алдостеронът да реабсорбира част от натрия по дължината на канала, което прави потенето основен небъбречен път за екскреция [14].

Поради тези загуби целевият остър прием на натрий често се изследва като средство за подобряване на капацитета за физическо натоварване:

• Остро зареждане преди тренировка: Приемът на 20–40 mg натрий на килограм телесно тегло с 10 mL/kg течност 1 до 2 часа преди тренировка подпомага задържането на течности и намалява отделянето на урина [15]. Систематичен обзор установява, че зареждането с натрий преди тренировка подобрява времето до изтощение с 14% до 26% при натоварвания над 90 минути при температура над 26,5°C чрез увеличаване на кръвния обем и забавяне на повишаването на вътрешната телесна температура, въпреки че подобренията в резултатите при бягане или колоездене за време остават колебливи, а стомашно-чревният дискомфорт нараства при по-високи дози [13].
• Специфични за пола терморегулаторни реакции: При колоездачки концентрираното зареждане с натрий забавя покачването на вътрешната температура и намалява темпа на потене – ефект, който не се наблюдава при мъже колоездачи [12].
• Прием по време на тренировка: В двойно сляпо проучване с атлети в спортове за издръжливост, изпълняващи 2 часа упражнения при 60% от резерва на сърдечната честота, оралният прием на 1800 mg натрий не показва значими разлики спрямо плацебо по отношение на темпа на потене, оценката на топлинния стрес, процента дехидратация, времето до изтощение, температурата на кожата, субективното усещане за усилие (RPE) или сърдечносъдовия дрифт [6, 12].

Повишеният серумен натрий и плазмената хиперосмоларност могат да повишат прага на вътрешната телесна температура, необходим за задействане на кожната вазодилатация, което може да забави отделянето на топлина при определени условия [6].

Баланс между приема на натрий и загубите чрез потене

При хора със заседнал начин на живот приблизително 90% от натрия с храната се отделя чрез урината, което позволява 24-часовата екскреция на натрий в урината да служи като надежден показател за общия прием [5]. При физически активни хора стандартните 24-часови проби от урина значително подценяват реалния хранителен прием поради неизмерените дермални загуби [5].

Официалните здравни насоки на Световната здравна организация препоръчват консумация под 2000 mg натрий на ден (5 g сол), докато референтните стойности за хранителен прием определят праг за намаляване на риска от хронични заболявания под 2300 mg/ден [3]. Въпреки че високият прием над 5 g/ден крие ясни съдови рискове, екстремното ограничаване (като дневна екскреция с урината под 3 g/ден или прием под 4 g/ден) може да активира системата ренин-ангиотензин-алдостерон, да повиши плазмените катехоламини (адреналин и норадреналин), да увеличи мускулната симпатикова нервна активност и да предизвика инсулинова резистентност [1, 4].

За физически активни индивиди консенсусните становища по спортно хранене препоръчват възстановяване на натрия при тренировки с продължителност над 2 часа, при излагане на високи температури или когато общите загуби на натрий с потта надвишават 3–4 g [4]. Настоящите насоки на Американския колеж по спортна медицина препоръчват 20–30 mEq/L (460–690 mg/L) натрий в рехидратиращите напитки по време на продължителни упражнения с обилно потене [5]. При състезания по ултраиздръжливост експертните групи съветват натрият да се приема ad libitum (според жаждата и апетита) чрез стандартни продукти за спортно хранене, вместо да се разчита на задължителни режими с високи дози сол [5].