Много нисък процент мазнини при спортисти: Хормони и спортна форма

Постигането на много ниски или есенциални нива на телесни мазнини — обикновено около 4–6% при мъжете и 10–13% при жените — е често срещано явление в естетическите, бойните и зависимите от телесното тегло спортове [4]. Въпреки че по-ниското количество неесенциална мастна тъкан може да оптимизира съотношението мощност–маса, кардиореспираторната ефективност и ставната биомеханика [12, 14], продължителната или екстремна енергийна рестрикция предизвиква значителен физиологичен стрес. Екстремният дефицит на мазнини, породен от ниска енергийна наличност (LEA), води до дълбоки изменения в ендокринната сигнализация, регулацията на метаболитния темп и нервно-мускулната работоспособност [4, 19].

Енергийна наличност и етиология на RED-S

Енергийната наличност (EA) отразява остатъчната хранителна енергия, налична за базовите физиологични процеси след изваждане на енергийния разход за физически упражнения, изчислена като:

$$\text{EA}=\frac{\text{Енергиен прием (kcal)}-\text{Енергоразход при физически упражнения (kcal)}}{\text{Безмастна телесна маса (kg)}}$$

Оптималното физиологично функциониране при здрави възрастни изисква EA от приблизително 45 kcal/kg FFM/ден [19]. Когато приемът се ограничи драстично за постигане на екстремно изчистване, спортистите често падат под клиничните прагове за LEA, дефинирани като <30 kcal/kg FFM/ден при жените и <25 kcal/kg FFM/ден при мъжете [19]. При спортисти в колежанска възраст значителното тегло под идеалното е силен предиктор за повишен риск от относителен енергиен дефицит в спорта (RED-S), дори след коригиране спрямо процента телесни мазнини [24].

При хронична LEA тялото пренасочва енергия от репродукцията, растежа, терморегулацията и тъканния обмен, за да запази жизненоважните клетъчни процеси [19, 23]. В бойните спортове с теглови категории бързото сваляне на килограми (RWL) и хроничните енергийни ограничения драстично намаляват EA; например по време на 5-седмичен тренировъчен лагер при бойци се отчита спад на EA от 42 kcal/kg FFM/ден до 22 kcal/kg FFM/ден в седмицата преди мача, което предизвиква силно системно ендокринно и метаболитно натоварване [16, 17].

Ендокринни нарушения при много нисък процент телесни мазнини

Тежката енергийна рестрикция и изчерпването на мастните депа нарушават множество хормонални оси [4, 23]:

• Хипоталамо-хипофизно-гонадна (HPG) ос: Намалената пулсация на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH) потиска секрецията на лутеинизиращия хормон (LH) и фоликулостимулиращия хормон (FSH) [23]. При мъжете състезателната подготовка води до значителен спад на общия и свободния тестостерон, съпътстван от повишаване на секс хормон-свързващия глобулин (SHBG) [3]. В клиничен случай на натурален бодибилдър, достигнал състезателна форма, общият тестостерон пада до клинично ниски нива от 7,2–9,1 nmol/L [1]. При жените потискането на HPG оста се проявява като функционална хипоталамична аменорея (FHA) и ановулация [19, 23].
• Щитовидна функция и терморегулация: Нивата на активния трийодтиронин (свободен T3) и свободния T4 спадат значително [4, 5]. Документирано е спадане на свободния T3 до клинично потиснати стойности (2,7 pmol/L) в пика на изчистването, което корелира пряко с понижаването на базалната телесна температура (r = 0,674) и пулса в покой (r = 0,560) [1].
• Соматотропна и анаболна ос: Циркулиращият инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF-1), неговият свързващ протеин IGFBP-3 и инсулинът в покой намаляват значително по време на дълбок калориен дефицит, като спадът на IGF-1 тясно корелира с катаболизма на безмастната телесна маса (FFM) [3].
• Стресови пептиди и хормони на ситостта: Екстремната липса на мазнини повишава системния кортизол и грелин, докато лептинът се потиска поради изчерпването на мастната тъкан, което засилва нарушенията в настроението, умората и загубата на контрол върху апетита [3, 4, 23].

Метаболитни адаптации и енергоразход

Когато атлетите достигнат изключително нисък процент телесни мазнини, енергоразходът в покой (REE) намалява в степен, надвишаваща очакваната единствено от загубата на телесна маса — феномен, известен като адаптивна термогенеза [1, 4].

При подготовка в натуралния бодибилдинг измерената REE може да спадне с над 500 kcal/ден (коефициент на REE ~0,78), съпътствано от промяна в респираторния коефициент (RER) от 0,95 до 0,85 [1]. По подобен начин, симулираното сваляне на тегло преди състезание при състезателки по бойни спортове води до намаляване на метаболитния темп в покой (RMR) с 253 kcal/ден, паралелно с белези на бъбречно натоварване и хипогликемия [16, 22]. В кохорти с триада на спортуващата жена над 53% от участничките с LEA показват потиснат RMR [22].

Ефекти върху нервно-мускулните и аеробните показатели

Редуцирането на излишната неесенциална мастна тъкан осигурява отчетливи механични предимства при дисциплини за издръжливост, спринтове и движения със собствено тегло чрез подобряване на съотношението мощност–маса и минимизиране на физическото съпротивление в ставите [12, 14, 15]. Например, елитни кросфит атлети с по-нисък процент телесни мазнини демонстрират по-висок относителен ${\text{VO}}_2\text{max}$ и по-добра анаеробна мощност при Wingate теста в сравнение с алпийски атлети с по-висока телесна мазнина [11].

Въпреки това, когато телесните мазнини спаднат до есенциални стойности под влияние на тежка калорийна рестрикция, нервно-мускулната функция се влошава [1, 16]:

• Намаляване на силата: Абсолютната сила при основните многоставни упражнения (клек, вдигане от лег, тяга) намалява по време на състезателна подготовка [1, 3].
• Загуба на генерирана мощност: Спортистите в бойните спортове, преминаващи през циклични промени в теглото, могат да изпитат до 27% спад в максималната мощност при колоездене, когато стратегиите за бързо сваляне на тегло са комбинирани с хронична рестрикция [16].
• Нервно-мускулна умора: Изчерпването на гликогена, потиснатият мускулен протеинов синтез и повишените нива на умора ограничават генерирането на сила и работния капацитет при екстремен калориен дефицит [3, 16].

Хранително зареждане (рифийд) и физиологично възстановяване

Ограничаването на загубата на мускулна маса по време на период на изчистване и възстановяването на физиологичната хомеостаза след дефицита изискват целенасочени хранителни стратегии [4, 8].

Периодични рифийди и диетни паузи

Структурираното временно увеличаване на въглехидратния прием смекчава метаболитния и ендокринен спад по време на редукция на мазнини [6, 8]:

• 2-дневни въглехидратни рифийди: Прилагането на 2 последователни дни въглехидратен рифийд по време на 25% калориен дефицит запазва значително повече FFM (0,4 kg загуба спрямо 1,3 kg при непрекъсната рестрикция) и намалява потискането на RMR (-38 kcal спрямо -78 kcal), без това да нарушава общата загуба на мазнини [8].
• Диетни паузи (Diet Breaks): Въвеждането на 1-седмични паузи в диетата с поддържащ калориен прием по време на 8-седмичен период на рестрикция съхранява поведенческия контрол върху храненето, като предотвратява нарастването на дезинхибицията според въпросника TFEQ (Three-Factor Eating Questionnaire) в сравнение с непрекъснатия дефицит [7].

Времеви рамки за възстановяване след рестрикция

Възстановяването на потиснатите хормонални и метаболитни показатели изисква устойчиво връщане към енергиен баланс или излишък [4, 5]. Лонгитудиналното проследяване на натурални състезатели по културизъм и фитнес показва, че мастната маса (+3,4 kg) и безмастната телесна маса (+2,7 kg) се възстановяват бързо през първите 6 седмици след състезание [5].

Между 12-ата и 23-ата седмица след състезанието щитовидните хормони (FT3, FT4), тестостеронът, кортизолът, инсулинът и IGF-1 се нормализират до изходните референтни граници [3, 5]. По-голямото увеличение на енергийния прием след рестрикцията ускорява възстановяването на коригирания метаболитен темп в покой ($+2.4\text{ kcal}\cdot {\text{kg}}_{\text{FFM}}^{-1}\cdot {\text{day}}^{-1}$), което подчертава, че преодоляването на ендокринните и метаболитните последици от екстремния дефицит на мазнини изисква адекватно калорийно и нутритивно възстановяване [5, 22].